Димитър Запрянов
Роден на 27 януари 1960 г. в Опан, Старозагорско
Димитър Запрянов е един от най-титулуваните състезатели в историята на българското джудо. Олимпийски вицешампион, трети на световно и носител на 3 медала от европейски първенства.
На игрите в Сеул '88 остава на крачка от подиума – пети. На мондиала в Есен през 1987-а също е пети, а в Маастрихт през 1981-а е седми.
Има също две пети места от континентални първенства (Белгия 1984, Сърбия 1986).
Сребърен медалист от турнир „Дружба“ през 1984-а, който заменя олимпийските игри, заради бойкота на соцлагера. Носител на 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала от турнир „Освобождение“.
През 2001-а е обявен за най-добрия джудист у нас за изминалото столетие от Българската федерация по джудо.
Запрянов твърде късно започва да се занимава с джудо, едва в 9-и клас, но треньорите Недьо Ранчев и Цончо Колев виждат в него талант и започват да работят. Съвсем скоро той печели и първите си медали от международни турнири.
„Работил съм с много треньори – Константин Матаров, Стоян Желев, Кольо Запрянов, и всеки е допринесъл с нещо за израстването ми като джудист – казва той. - Но най-здраво тренирахме, когато треньор на националния отбор бе руският специалист Василий Кольца (1978-1984). Той въведе изцяло нова система и ефективност на подготовка. За кратко време навлязох във високото спортно майсторство и започнах да печеля медали навън.“
На олимпийските игри Москва '80 Запрянов е на път да поднесе най-голямата сензация, като води до последната минута на най-титулувания джудист в категорията Анжело Паризи (Франция), но губи с ипон и печели сребро.
„За нищо не съжалявам, така е трябвало да стане“, казва именитият ни джудист.
Не рядко обаче Запрянов е бил ощетяван. Така на световното в Есен (Германия) през 1987-а на финала в групата излиза срещу египетски джудист. Но ден по-рано представител на Египет е избран в ръководните органи на световната централа. „Реверанс към него бе моето ощетяване, за да може египтянинът да продължи за сигурен медал“, казва Запрянов.
И на два пъти се бори със състезател от страната-домакин, където успехът е отново в полза за неговия съперник. „Дори имам куриоз на световното в Сеул през 1985 година – продължава той. - Боря се с южнокореец, аз загубих, но мен ме провериха за допинг, него – не!“
