Георги Граматиков: Щастлив съм, защото се върнах с медал след тежка травма

„Много съм щастлив, защото това е медал, който спечелих след тежка травма, отнела ми 2-годишно възстановяване - казва Георги Граматиков. - Излязох много подготвен и максимално мобилизиран. А в най-важната среща нямах никакви нагласи или излишни мисли, които да ме обременяват. Просто показах, това на което съм способен."

Състезателят на столичния „Локомотив“ печели бронза в категория до 81 кг на европейското първенство до 23 г. в Сараево. По пътя до малкия финал талантът постига три победи, а за отличието преодолява миналогодишния бронзов медалист Бенедик Тод (Унгария) с вадзари.

„На подобни форуми няма лесни съперници, а всяка среща е трудна сама по себе си“, продължава 22-годишният национал.

Преди близо 2 г. той вади рамо, а след усложнения се налага да претърпи две хирургически интервенции. И едва от началото на сезона започва пълноценни тренировки.

Отличието е първо за Граматиков в кариерата му досега. „Явно сега е дошъл моментът“ , казва той с усмивка. И уточнява, че се чувства точно на мястото си в категория до 81 кг, в която до миналата година медали печелеше най-успешният ни състезател Ивайло Иванов.

„Джудото е единственият спорт, с който съм се занимавал и много ми харесва, защото те учи на дисциплина, уважение и най-вече уважение към съперника“, уточнява медалистът.

Първите си стъпки в джудото Граматиков прави в клуб „Илинден“ (София), където попада на треньора Емил Йосифов, с когото са заедно и до днес. А след време наставникът отива в „Локомотив“ и Георги го следва. В новия клуб към подготовката на таланта се включва и Васил Митов, който също му дава ценни съвети.

„Първото нещо, на което са ме научили, е да бъда добър човек – разкрива той. - Не може да си лош и да побеждаваш.“

Георги има и сестра, с 5 години по-малка от него. Снежана също е състезател на „Локомотив“ и вече има медали от международни състезания.

„Аз й давам съвети, но тя не слуша, защото мисли, че я критикувам – продължава Георги с усмивка. - Затова вкъщи не си говорим на тема джудо.“

Всъщност двамата се запалват по спорта покрай баща си Константин , бивш състезател по борба, който изцяло ги подкрепа в това начинание.

Все още младият ни джудист не знае кое ще е следващото му предизвикателство, но се надява, че след бронза в Сараево, го очакват отличия на големи първенства от по-благороден метал.