Ивелина: Победата на олимпиада не се брои, ако не си в първите три

„Тази победа на олимпийския турнир не се брои, ако в края на деня не си в първите три – заяви през сълзи Ивелина Илиева - Така че, не е победа. Моята победа беше, че стигнах дотук, понеже започнах годината с контузия. Това е моята победа, няма друга. Пътят ми дотук беше много тежък.“

Най-добрата ни джудистка стартира с успех срещу шампионката на Африка Хелефи (Тунис), но след това загуби от настоящата №1 в света Климкейт (Канада).

"В първия мач съперничката ми не беше никак слаба – продължи тя. - В нашата категория почти всички сме равностойни, който успее да грабне мига. В първата аз успях, във втората - тя. Който първи се възползва от момента - печели. Със сигурност можеше да имам и по-добър жребий, но така е било писано, такъв ми бил късмета. Естествено, че вярвах, че мога да победя световната шампионка. Ако не съм вярвала, нямаше да мина през всичко, което преминах, щях да се откажа много по-рано. За съжаление нямах късмет да взема медал от олимпиада.“

Ивелина бе принудена да промени голяма част от подготовката си, след като в началото на годината скъса връзка на коляното.

„Скъсаната връзка просто ме извади за много време от татамито, промени ми много плановете за подготовка, трудно беше – призна тя. - Най-близките хора до мен знаят какво ми струват тези сълзи. Труд, постоянство... Най-лошото беше, че бях съпътствана от много контузии и това ме връщаше доста - отначало, отначало и пак отначало. И то тежки контузии, които ме отклониха 4-5 месеца от нормалната подготовка.“

Въпреки всичко Ивелина не мисли за отказване, но и не планира операция.

„Не мисля, да се отказвам – категорична е тя - Когато разбрах, че са ми скъсани връзките, първата ми мисъл беше, че спирам, защото няма време да се възстановя, тъй като олимпиадата беше след шест месеца. Тогава взех решение, че ще мога да се справя без операция. После имаше работа, работа, работа. След тренировките в залата по джудо аз трябваше да отделям по още 3-4 часа на ден да правя упражнения за мускулатурата, за да може да компенсира това, че нямам връзка. Но такъв е моят път. Извървях го докрай, колкото и трудно да беше. Няма да се оперирам. Беше важно до олимпиадата да издържи коляното и нямаше проблеми с него!“