Джудо в България

Именитият ген. Владимир Стойчев има ключова роля за началото на джудо в България. Самият той е изучавал джу-джицу във Виена, затова по негова инициатива се създават две школи в тази дисциплина, които обаче просъществуват едва 2 години (1923-1924).

Но стартът е даден, а първите публични изяви са в софийското казино (1925-1926).

Генералът, който е председател на БОК тогава, съдейства през 1957-а за създаването на първата комисия по джудо и самбо към секцията по борба към тогавашния ръководен орган - Централен съвет на Българския съюз за физическо възпитание и спорт (ЦС на БСФС). За председател е избран проф. Живко Филипов, изучавал джудо в Будапеща. Именно той ушива и първите джудоги (кимона) у нас.

Изучаването на този спорт става по всевъзможни начини. Тогавашният посланик на Бразилия у нас, например, доставя литература и екипировка. А за световното по борба през 1957-а идват двама японски специалисти да водят тренировки.

От 1948-а джудо и джу-джицу започват да се изучават и като редовен предмет в НСА с пауза от 3 години (1953-1956).

Цветан Хаджиев е първият наш дипломиран треньор (1962). По-късно той става и първият наш международен съдия.

През 1958-а България е приета за член на Европейския съюз по джудо. Но председателят проф. Живко Филипов не съгласувал този ход с държавните органи и е принуден да напусне поста. Мястото му заема инж. Досю Досев.

През 1962-а джудо се отделя като самостоятелен спорт и на 15 декември е създадена Българската комисия по джудо, оглавявана от инж. Досев.

Година по-късно, на 29 декември, се провежда първото републиканско първенство в гимнастическата зала на стадион „Васил Левски”. Сред победителите е и Светослав Иванов (68 кг), който по-късно става треньор, международен съдия и председател на федерацията. На всички шампиони са връчени грамоти и анцузи, а комплексен победител е „Академик”(София).
На международното татами Бончо Халхулов става четвърти на световното в Прага през 1964-а.

През месец септември 1968 г. Българската комисията по джудо вече е преименувана на Българска федерация по джудо. Председател остава Досю Досев. А към централата се създава комисия за развитие на женското джудо, начело застава Любаша Живкова.

Започват и първите големи български успехи зад граница. Тогавашният ръководен орган на спорта – Български съюз за физическа култура и спорт решава да отпусне щатна бройка за председател на федерацията. На длъжността през 1974-а е избран Васил Иванов, който заема поста в продължение на 9 г. И под чието ръководство джудистите ни постигат най-големите си успехи досега.

Димитър Запрянов носи на България първото отличие от европейско първенство – бронз при кадетите от Мисколц (Унгария) през 1978-а. За първи път имаме и европейски шампион при мъжете (Георги Петров, 1981) и медал от световно първенство (Георги Петров, 1981), печелим и първите си отличия от олимпийски игри (Димитър Запрянов и Илиян Недков, Москва 80).

Състезателите ни правят фурор и на първото балканско първенство в Истанбул през 1975-а. В отборното националите заемат 2-о място след тима на тогавашна Югославия. А в индивидуалното титла печели Георги Копривленски, сребро – Цоньо Атанасов, а бронз Иван Иванов и Светослав Велчев.

БСФС обаче издава инструкции ръководството на федерацията да бъде сменено и на 1 март 1983-а поста председател заема Дечо Мърмъров. Въвежда се и длъжността отговорен секретар, който всъщност ръководи цялата дейност на федерацията. На поста е назначен Калин Калинов.

През март 1991-а Мърмъров подава оставка, а длъжността временно заема Калин Калинов, който подготвя и документите за пререгистрация на федерацията.

На 12 ноември 1991 г. вече е регистрирана Българската федерация по джудо и джу-джицу с председател Светослав Иванов.

Промените, които настъпват в годините на прехода, налагат и промяна в политиката на спорта. А именно, вместо треньори и деятели, в ръководния орган влязат бизнесмени, за да стабилизират финансово федерацията.

Така на 24 януари 1996-а на поста е избран Иван Василев, който управлява в продължение на 22 г. Тогава България печели и третия си олимпийски медал досега – бронз на Георги Георгиев от Атина 2004. На предишните игри Атланта '96 Иван Нетов остава на крачка от олимпийския подиум – седми. В Рио 2016 Ивайло Иванов също е седми. Цветана Божилова пък дълги доминира в тежка категория, като печели над 20 отличия от големи първенства. По време на управлението на Иван Василев длъжността генерален секретар изпълнява Асен Коруджиев, който заема поста в продължение на 26 години. Именно той съдейства България да получи домакинството на 5 европейски първенства в различните възрасти.

И тъй като „джу-джицу“ не се развива под шапката на федерацията, на 1 октомври 2003 г. този спорт е премахнат от името, за да се регистрира Българска федерация по джудо.

Ръководната дейност на Иван Василев приключва на 26 септември 2018 г., след като клубовете предизвикват извънредно общо събрание, недоволни от управленската политика.

Така на поста е избран Румен Стоилов. Две години след неговото управление България вече има и първия си медал от турнир „Мастърс“ - бронз на Ивайло Иванов в Доха 2021. Иванов печели и първото отличие в дебютното издание на европейските олимпийски игри – сребро от Минск 2019.

Стоилов е избран и в Борда на Европейската федерация по джудо, като получава пълна подкрепа – 87 от гласовете на делегатите. С това става първият българин, влязъл в управленските органи на  международното джудо.

Страната също получава първото домакинство на европейско първенство за мъже и жени през 2022 г.