Национални треньори

Първият треньор на националния ни отбор е един от доайените на джудо в България д-р Петър Богданов. Но спортът е в зората на развитието си и все още няма сериозно българско присъствие на международното татами. След него поста заема десетки наши специалисти - Стефан Хинков, Александър Негенцов с помощници Цветан Хаджиев и Божик Златков, както и състезателят Георги Георгиев, който застава начело на тима през 1974-а, и отива на олимпиадата в Монреал '76 като играещ треньор. Тогава той има възможност за първи път да работи с японски треньор – Тоширо Добаши, който пристига у нас по линията за „обмяна на опит“. А България праща за Япония футболен специалист. Азиатецът разкрива ключа към успеха в джудо. А именно, разучаването на съперниците, което липсва към онзи момент в отбора ни, и изграждането на тактиката на всеки състезател.

През 1978-а на поста е назначен руският специалист Василий Кольца, който въвежда изцяло нова система и методика на подготовка, както и нови натоварвания. А от българска страна му помага Кольо Бояджиев. Това е най-успешният треньорски тандем до момента в историята на българското джудо, който извежда тима до два олимпийски медала – сребро на Димитър Запрянов и бронз на Илиян Недков от  Москва '80.

След отпътуването на Кольца, поста заема Кольо Бояджиев, а негови помощници стават Петьо Колев и Стоян Желев. Тимът постига нов исторически успех. На европейското в Дебрецен през 1981-а националите печелят пълен комплект отличия - Георги Петров става първият ни европейски шампион, Запрянов взима сребро, а Илиян Недков е бронзов медалист. Същата година Петров носи и първия медал за България от световно първенство за мъже – бронз от Маастрихт.

Следва двегодишен период с друг руски наставник  - Владимир Михайлов (1984-1986) с помощници Олег Павликенов и Пламен Палазов. През различни периоди от време треньори са били още Димитър Запрянов, Николай Филипов, а на жените Любаша Живкова, Цветан Хаджиев, Емил Прокопов, Никола Гулов, Капка Пондева, Анжелина Янева...От 1988 до 1996-а с прекъсване от 2 години на поста е назначен Петьо Колев. Под негово ръководство Иван Нетов става седми на олимпиадата Атланта '96. А Марко Вълев, Павел Ботев, Даме Стойков, Цветана Божилова печелят медали от европейски първенства.

От 1996-а Петьо Колев е назначен за спортен директор на федерацията и заема поста 23 години, до 2018-а.

След това, в продължение на 2 години, няма треньор на националния отбор, липсват и успехи на международното татами.

В началото на 1999-а поста селекционер заема Симеон Ценев, който има нелеката задача да изгради национален отбор. И се справя успешно. Той връща в тима Цветана Божилова, която е напът да прекрати състезателна кариера. Тя пък печели първия медал при жените от световно първенство – бронз от Бирмингам '99 и още куп отличия. Ценев връща в джудото и Георги Георгиев, който взима два медала от континентални първенства, а най-големият му успех предстои.

От 2003-а старши треньор е Иван Нетов, седми от игрите Атланта '96. Под негово ръководство Георги Георгиев носи първия медал за родното джудо от олимпийски форум след 24-годишна пауза – бронз от Атина 2004.

Нетов остана на поста до месец юни 2006-а, когато „щафетата е предадена“ на Илиян Недков, бронзов медалист от олимпиадата 1980-а. Той остава начело до 2010-а.

Поради липса на конкурентен национален отбор за мъже и жени федерацията решава да заложи на кадетите и младежите. Така младежите и девойките са поверени на бронзовия олимпийски медалист Георги Георгиев и Свилен Скерлев. А кадетите и кадетките на Атанас Герчев и Емил Дамянов. И резултатите са налице. Снежина Василева носи първият медал за кадетите от европейско първенство след 24 години – сребро от Гьор 2002, а Мария Янчева е „сребърна“ при девойките в Европа след 7-годишна пауза без отличие, в Ротердам 2002.

Впоследствие изгряват звездите на Иван Илиев, Ивелина Илиева, Ивайло Иванов, Тереза Джурова, Мария Оряшкова, Борислава Дамянова, Бетина Темелкова и много други.

През 80-90 години на XX век Българската федерация по джудо има тясно сътрудничество с посолството на Япония у нас, което съдейства за изпращането на японски специалисти. Последният азиатец, работещ с националите ни, е Тингиуне Сукума от 1999 г.